Вакуум
Във физиката и в ежедневната употреба вакуум е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински – vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е „празно“ едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум. Понятието вакуум се прилага, когато налягането е значително по-ниско от атмосферното налягане.При равни други условия, по-ниско налягане на газа означава по-високо качество вакуум. Например, една типична прахосмукачка произвежда достатъчно засмукване, за да намали налягането на въздуха с около 20% Ултрависоки вакуумни камери често срещани в химията, физиката и инженерните науки, работят под 1/1000000000000 (10 -12 ) на атмосферното налягане, и може да достигнат ≈ 100 частици / cm 3 . Самият космос е с още по-високо качество на вакуума, еквивалентно на само няколко атома водород на кубичен метър средно. Въпреки това, дори и ако всеки един атом и частица могат да бъде извадени от даден обем, той все още не е „празен“ поради вакуумни флуктуации, тъмна енергия, както и други явления в квантовата физика.
Вакуумът е честа тема на философски дебати от страна на древногръцките философи, но не е проучен емпирично до 17 век. Еванджелиста Торичели произвежда първата вакуумна лаборатория през 1643 г., както и други експериментални техники в резултат на неговите теории за атмосферното налягане.Вакуумът става ценен инструмент за индустрията през 20 век с въвеждането на лампите с нажежаема жичка и вакуумните тръби, както и широка гама от вакуумни технологии, които възникват впоследствие. Последвалото развитие на пилотирани космически полети предизвика интерес към въздействието на вакуума върху човешкото здраве и на други форми на живот като цяло.
