Брадвата е инструмент, който се е използвал векове наред за придаването на форма, цепенето или рязането на дърва, като оръжие в миналото и като символ на царственост и на благородност в някои древни цивилизации. Брадвата има много форми при различната специализация, но основно тя се състои от глава на брадвата (частта, с която се реже) и дръжка. Нарича се още секира (в Македония и западна България – славянски корен), топор (славянски корен), манара (от гръцки) и балтия (от турски).
Най-ранните примери за брадви са такива с каменни глави и със сравнително добре изразен форма на дръжка, прикрепена към главата. Вследствие на откриването на други материали за изработка на инструменти се появяват и медни, бронзови, железни и стоманени брадви.
Брадвата е пример за прост механизъм, защото тя представлява клин или двойно наклонена равнина. Според физичните свойства на тези механизми, силата, която се създава от човека, се увеличава многократно. Брадвата разделя дървесните влакна на две поради напрежението, което прилага. Дръжката се използва като лост, което позволява да се увеличи силата (опитайте да цепите дърва с брадва без дръжка). Когато не се използва цялата дължина на дръжката, силата, нужна за цепене или рязане, се увеличава и човек се изморява по-бързо.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
