Близкият изток е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.
Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полуостров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).
