Банджо - онлайн пъзели

Банджото (на английски: banjo; на испански: banjo, banjer) е музикален инструмент от групата на струнните арфови (дърпащи се) инструменти.

Използва се като солов и ритъмен инструмент главно в кънтри музиката, а по-късно преминава и в други музикални жанрове.

История

ПроизходПредполага се, че през 17 век инструментът е пренесен в Америка от робите, докарвани от Западна Африка, като първообразът вероятно е инструментът банджар. Чернокожите придават на най-ранните екземпляри форми, близки до аналогичните африкански инструменти, а някои от тях заради материала, от който са изработени, са наричани „тиквено банджо“. Друг вероятен прародител на банджото е аконтингът (akonting) с две дълги струни и една къса. Това е народна лютня, използвана от племената диола (йола) в Сенегал, Гамбия и Гвинея-Бисау. Кандидати за предшественици на банджото са и още два африкански народни инструмента – ксалам (xalam) и нгони (ngoni), също от района на Западна Африка. В някои африкански страни банджото се счита за свещен инструмент, до който имат право да се докоснат само висши жреци или вождове.

РазвитиеЧернокожите в САЩ първоначално започват да изработват банджото от кожа на миеща мечка, опъната върху издълбана кратуна. Към кратуната се прикрепва дръжка, върху която са опънати от 4 до 9 струни.