Балонът с горещ въздух е въздухоплавателно средство, по-леко от въздуха, което се състои от торба, или плик, която съдържа нагрят въздух. Кошът е окачен отдолу и обикновено носи пътници, както и източник на топлина, в повечето случаи открит пламък. Затопленият въздух в плика го прави плаваем, тъй като има по-ниска плътност от по-студения въздух извън плика. Както при всички въздушни летателни средства, балонът с горещ въздух не може да лети извън атмосферата. За разлика от газовите балони, пликът не е задължително да е запечатан на дъното, тъй като въздухът близо до долната част на плика има същото налягане като околния въздух.
История
Балонът с горещ въздух е най-старата форма на летяща технология, която успешно може да пренася хора. Най-ранната употреба на горещ въздух с цел издигане на предмети е направена в Древен Китай. Хартиени фенери се пускат към небето като сигнали.
Първият балон с горещ въздух, който носи човек, е направен от братята Монголфие. На 19 септември 1783 г.
