Аудиокнига - онлайн пъзели

Аудиокнигата, книгата за слушане или говореща книга е звукозапис на текст, който бива прочетен на глас. Записът на реч е бил достъпен в библиотеките на училищата и в музикалните магазини още от 1930 г. Много от тогавашните записи не били на цели книги, а на поеми и пиеси. Чак през 1980 година аудиокнигите започнали да привличат вниманието на издателствата на книги, след което започнали да ги приемат на същото ниво като обикновените книги.

Етимология

Израза „Говореща книга“ излиза на бял свят през 1930 година, от програми, стартирани от правителството, направени за слепите хора, а израза „аудиокнига“ започва да бъде използван от 1970 година, когато аудио касетите започват да заместват грамофонните плочи.

История

Началото на звукозаписващите устройства идва през 1877 година от изобретението на Томас Едисън – фонографът. Една от идеите на Едисън била „Фонографната книга“, която щяла да служи на слепите хора, да слушат, това което не могат да прочетат. Първите думи, които били записани на устройството бил рецитала на „Мери имаше малко агънце“ от самия изобретател. През 1878 година е била проведена първата демонстрация в Кралския институт в Британия.

Продукция

Продукцията на една аудиокнига се извършва от разказвач, който чете дадена книга в стая за звукозапис, докато студио инженерът и режисьорът записват и ръководят процесът.