Архиерей на гръцки: αρχι – главен, старши + на гръцки: ἱερεύς – свещеник. Това е обобщаващо название за свещенослужители от третата, най-висшата степен в православната йерархия на църковните санове. Архиереят задължително е монах, (спада към черното духовество с обет за безбрачие или целибат). Титлата Архиерей може да се отнесе до епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх.
Само архиереят има право да ръкополага дякони, свещеници и нови епископи.
Архиереят ръководи духовната дейност в своята епархия и в негово подчинение се намират членовете на църквата, свещенослужителите с по-нисък сан, духовните учреждения и учебни заведения (семинария) и намиращите се на територията на епархията манастири.
Вж. също Протойерей.
Употреба
В езическите религии в значението на върховен жрец
В Септуагинта (гръцкият превод на Библията) – висш представител на старозаветното свещенство (Левит 3:4)
В Рим – Pontifex maximus
В Новия завет Исус Христос е наречен "архиерей по чина Мелхиседеков" (Евр.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
