„Аладин и вълшебната лампа“ е народна приказка от Близкия Изток.
Това е една от най-известните приказки, свързани със сборника „Хиляда и една нощ“, въпреки че не е част от оригиналния текст, а е добавена от френския ориенталист Антоан Галан, който я чува от сирийския разказвач Ханна Диаб и през 1710 г. я добавя към първото европейско издание на сборника.
В центъра на сюжета е беден младеж, който се сдобива с вълшебна лампа, обитавана от могъщ джин, който изпълнява желанията на притежателя ѝ. Според френската версия действието се развива в „един от градовете на Китай“. От друга страна, практически няма нищо в останалата част от историята, което да е несъвместимо с обстановка от Близкия изток - например владетелят е наричан „султан“, а не „император“, хората в историята са мюсюлмани и разговорът им е изпълнен с ежедневни мюсюлмански думи; не се споменават будисти или конфуцианци. Поради това някои изследователи смятат, че действието може да се развива в някой от районите с мюсюлманско население в Централна Азия (напр. Туркестан или китайската провинция Синдзян). Други изследователи посочват, че в ранната арабска употреба „Китай“ е бил използван в абстрактен смисъл за обозначаване на екзотична, далечна земя.Приказката е издадена на български като част от сборник от 1894 година в превод от немски на Стефан Белев. Популярен по-късен превод е този на Светослав Минков.
