Акведукт (на латински: aqua, „вода“, и duco, „водя“, означава „водопровод“) е изкуствен канал, построен за пренос на вода от едно място на друго, преодолявайки неравностите на терена.
Причини за изграждане
За разлика от съвременните водоснабдителни системи, в древността строителите не са разполагали с тръбопроводи, които да издържат на вътрешното налягане на водата при преминаване на неравностите на терена (дерета, реки и др.) Единствени такива са били оловните тръби, използвани за местните къси съоръжения – чешми и фонтани. Затова се налага водопроводите да се строят като естествено течащи канали от мястото на водохващането до мястото на водоползването. При преминаване на деретата, реките и пътищата се изграждат акведукти, приличащи на мостове, които носят водопровода върху аркадите си.
Древни акведукти
Въпреки че обикновено са свързвани с древните римляни, акведукти са конструирани много по-рано в Близкия изток и индийския субконтинент. Акведукти, подобни на римските, се използват още от 7 век преди новата ера, когато асирийците построяват варовиков акведукт с височина 10 m и дължина 300 m над речна долина, за да снабдяват столицата си Ниневия с вода. Пълната дължина на този акведукт е около 80 km.
Римски акведукти
Акведуктите снабдяват с прясна вода много от големите градове в Римската империя и поставят висок стандарт в строителните постижения, ненадминат повече от хиляда години. Акведукти са докарвали вода от албанските планини например. Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските строители.
