Азиатска кухня е общ термин, с който се обозначават кухните на отделни райони на Азия.
В зависимост от стила на готвене и културните корени на местните жители те се разделят на:
Източноазиатска кухня – включва предимно Китай, Япония и Корейския полуостров;
Югоизточноазиатска кухня – в нея се включват кухните на Камбоджа, Лаос, Тайланд, Виетнам, Бруней, Индонезия, Малайзия, Сингапур и Филипините;
Южноазиатска кухня – Индия, Бирма, Шри Ланка и ПакистанВ България и повечето европейски страни тази кухня е наричана Ориенталска кухня. В англосаксонските страни се използва и термин, който смислово е аналогичен на Иидустанска кухня, но е общ за кухните от полуостровите Индустан и Индо-Китай (Südasiatische Küche – южноазиатска кухня).
Западноазиатска кухня – този термин е условен. Почти не се използва такова название, защото става въпрос за региона на Арабския полуостров и възловата западна част на Азия с Европа и Африка. Тук са кухни на народи, които имат претенции за самобитност и твърде висока степен на национална дитерминираност, затова се внимава твърде много при назоваването на района. В България най-често се говори за арабска или турска и сходни на тях, или се наричат туркоарабски (тюркски или арабски) или се използва условната абстракция – предориенталска кухня.
Централноазиатска кухня – така в СССР назоваваха предимно кухнята на страните от южните Съветски републики. Към тях според руския възглед се числи и монголската кухня. В България е запазено виждането, че това са кухните на бившите южни републики от СССР, към сегашен момент – независими държави, но без Монголия.Сред основните характеристики на азиатската кухня е широкото използване на ориз и юфка (на основата на пшеница или ориз). Други характерни особености са изобилието на подправки, лютивите ястия, ниското съдържание на мазнини и соевите продукти.
Като прибори за хранене обикновено се използват специални пръчки.
