Възелът е начин за съединяване на парчета продълговат гъвкав материал като въже, лента, плат или прикачането им към други обекти чрез наметки, примки, преплитания, кръстосвания, като целта е осигуряване на задържане. Възелът е едно от древните изобретения. Въпреки привидната безкрайност на видовете възли, те са само няколкостотин като топологични преобразувания. Умението да се връзват възли е почти непознато на съвременния човек поради изчезналата необходимост. Възлите със специално предназначение се изучават на практика от алпинисти, такелажници и мореплаватели на ветроходни съдове. Имената на възлите са различни като произход, например „булин“ (bowline, англ.) или „моряшки възел“ се учи във водноспасителната служба. При завързване на връзки за обувки възелът е „двоен рифов с джувка“. Рибарите връзват кукичките с „ешафоден възел“, хирурзите правят шевовете с „хирургичен възел“.
