Според автор на американското музикално списание Ролинг Стоун, кей-поп е „смесица от модна западна музика и високоенергетичен японски поп“ (J-pop), който „лови слушателите с повтарящи се закачливи фрази, често на английски език“. Кей-поп „следва линията на смесване на стилове, съчетава пеене, рап и специален акцент на представление и мощни визуални ефекти“.Кей-поп не е просто музика, кей-поп става субкултура, която е популярна сред младите хора по целия свят. Благодарение на Интернет и достъп до цифрово съдържание, кей-поп достига до невероятно широка аудитория.Корейската култура се глобализира, което позволява на Република Корея да разшири пазара си и в чужди страни. Онлайн социалната мрежа и видео платформи (главно Ютюб)позволяват привличането на много фенове от други страни и главно от Латинска Америка, Средния Изток, Източна Европа, Северна Африка и Североизточна Индия. След като Халю вълната става факт, пазарът преживява двойни скокове, като според Тайм през 2012 г. достига върхът с общ износ от 3.4 милиарда долара за първата половина на годината.
Началото на корейската музика започва още, когато Корея е под японско владичество и преминава през много стилове като трот, хип фолк и балади.
