Хората прекарват време си в битови задачи, работи, сън, социални дългове и свободни занимания, като свободното време от предходни ангажименти до физиологични или социални нужди е предпоставка за отдих. Свободното време е нараснало по продължителност за мнозина, а часовете, изразходвани за физическо и икономическо оцеляване са намелели, макар много автори да твърдят, че стресът за съвременния човек се е повишил, тъй като той е зает с прекалено много задачи. Други фактори, които допринасят за ролята на отдиха, са охолството, трендовете сред населението и повишената комерсиализация на предложенията за отдих. Докато едно възприемане е, че свободното време е просто „останало време“ или времето, което не се консумира от жизнените нужди, друго възприемане е, че свободното време е сила, която позволява на индивидите да вземат предвид и да размишляват над ценностите и действителността, което се пропуска покрай активността на ежедневния живот, и следователно е жизнено важен елемент на личностното развитие. Тази посока на мисъл може да се разшири до възгледа, че свободното време е целта на работата и възнаграждение само по себе си, а свободният живот отразява ценностите и характера на държавата. Свободното време се счита за човешко право по силата на Всеобщата декларация за правата на човека.
Отдихът трудно се разграничава от общата концепция за игра, което обикновено е терминът за детски отдих.
