Архитектурната дейност изисква отчитането на широк кръг функционални, технически, обществени и естетически фактори и ограничения, които се отразяват в завършения продукт. Тя е свързана с креативното използване и съчетаване на материали, технологии и обеми, както и с организацията на строителния процес, включително срокове за изпълнение и себестойност. Документацията, създавана от архитекта (архитектурен проект) и включваща обикновено чертежи и технически спецификации, обикновено показва конструкцията и общото поведение на проектираната сграда.
Архитектурният стил може да се определи като съвкупност от основни черти и признаци на архитектурата от определено време и място, проявяващи се в особеностите на функционалните, конструктивните и художествените ѝ страни (предназначение на сградата, строителни материали и конструкция, прийоми в архитектурната композиция). Понятието архитектурен стил влиза в по-общото понятие стил като художествен мироглед, обхващащ всички страни на изкуството и културата на обществото в определен момент от социалното и икономическото му развитие, като съвкупност от главните идейно-художествени особености на творчеството на твореца.
Развитието на архитектурните стилове зависи от климатични, технически, религиозни и културни фактори.
Макар че развитието на архитектурата пряко зависи от историческото време, не винаги стиловете се сменят последователно, като може да има известно едновременно съществуване на стилове като алтернативи един на друг (например, барок и класицизъм, модернизъм и еклектикизъм, функционализъм, конструктивизъм и ар-деко).
Архитектурният стил като описателно средство е част от научния метод на история на архитектурата, доколкото позволява да се проследи глобалната посока на развитие на архитектурната мисъл.
